Кърлежовият енцефалит е коварно заболяване

Кърлежовият енцефалит не е същото като Затлъстяванекоито много хора сами са си причинили. Както става ясно от името на заболяването, източникът е заразен кърлеж, който представлява значителен риск за човешкото здраве. Освен кърлежовия енцефалит кърлежите са способни да пренасят и други заболявания.

• Лаймска болест
• Анаплазмоза
• Туларемия

Трябва да се отбележи, че приложен кърлеж може да не е причинител на болестта. Заразеността на кърлежите е около три до пет процента, в зависимост от конкретната дестинация.

Кърлежов енцефалит и неговите етапи

Енцефалитът има основно две фази. Първата е съпроводена с гадене, болки в мускулите, ставите и главата. Тези симптоми постепенно се добавете треска. Най-лошото е, че при енцефалита няма да откриете прословутото петно по кожата, както при лаймската болест. А какво ще кажете за разпространението на това заболяване в Чешката република?

Година	Брой пациенти
2008	631
2011	861
2018	715
2022	697

След първата фаза, разбира се, идва втората, която е много по-лоша. Заразеният човек започва да чувства сънливост, свръхчувствителност към светлина и непоносимо главоболие. Това често е придружено от повръщане, парализа на долните и горните крайници или пълно сковаване на врата.

Ограничено лечение и трайни ефекти

Кърлежовият енцефалит е свързан с ограничени възможности за лечение. Добрата имунна система на заразения човек играе решаваща роля в целия курс на лечение. Ваксинацията е глава сама по себе си, която не бива да се подценява. След това заболяването е дълготрайно.

Дори и кърлежовият енцефалит да бъде излекуван, при някои хора може да се появят трайни последици, които да затруднят ежедневието им. Типичен пример за това е повтарящото се главоболие. Те могат да се появят проблеми със слуха и паметта. То може да затрудни концентрацията, а самото заболяване може да наруши съня. В по-лоши случаи ще изпитате парализа на крайниците и неприятен стрес.

Ако решите да си поставите ваксина срещу кърлежов енцефалит, очаквайте поне три дози. Всяка допълнителна бустерна доза се прилага на интервал от приблизително веднъж на всеки пет години.